От двете страни на мантинелата са политиците и протестиращите миньори и енергетици, но липсват хората, които са потребители на тази електроенергия, както и живеещите във въгледобивните райони.
Това каза пред БНР Апостол Дянков от коалицията "За зелен рестарт".
"Всички ние сме част от този преход и част от причината за този преход, която е климатичната криза, за която все още се говори малко. Тя налага този климатичен преход. ... Как да се случи енергийният преход - това трябва да е въпросът на преговори, това трябва да е на масата в момента". По думите на Дянков същината на спора е докога ще са нужни въглищните централи:
"Аргументите на лобито на въглищните централи не отговарят на истината. Те няма да са нужни до 2038 г. Бяха направени много сериозни анализи и те сочат, че няма как този капацитет на въглищни мощности, който имаме сега, да бъде запазен на рентабилен икономически пазарен принцип до 2038 г., каквото е политическото решение в Народното събрание. Икономически това няма как да се случи. Няма какво да правим с този ток. Затова в териториалните планове са изведени едни цифри до 2030-2050 г., с които протестиращите не са съгласни - около 1600 мегавата да има в резерв до 2030 г. и 1000 мегавата до 2035-а. Ако приемем тези цифри за база, може да се търси компромис докога кои мощности ще затворят".
Според него е правилно искането на протестиращите да има яснота коя мощност кога ще затвори.
Той подчерта, че някои малки мощности вече е трябвало да са затворени - ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ-ът в Димитровград, "които замърсяват с токсични съединения".
Интервюто на Диана Янкулова с Апостол Дянков в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.