Изборът и решенията за нови ядрени мощности у нас – два блока в АЕЦ "Козлодуй", са последният епизод от енергийната сага на България.
Това коментира пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
"Това е тъжната истина, че това е последният епизод на тази десетилетна сага – едни и същи казуси и лошото управление на българската енергетика. От 2005 г. едни и същи казуси се поставят с различни международни партньори. Не следваме правилата – да имаме дългосрочна политика, която да се базира на европейските модели, на които сме се съгласили с нашите европейски партньори. И те показват, че България няма нужда от нова ядрена мощност, поне докато сегашните не започнат да излизат докъм 2040 година", коментира Руслан Стефанов.
Той е категоричен, че "тези модели, които ни се предлагат сега, не се връзват с тези, на които сме се съгласили с нашите европейски партньори".
"Най-вече не е ясно защо това трябва да се определя от парламента? Всъщност знаем – да се избегне отговорност. Не само избор на строителя, а и начин на избиране на технологията, ОВОС, това бързане, това, което виждаме, че тази неяснота по отношение на това, че ядрената технология се смята за важна за преодоляване на проблемите с изменението на климата България, показва, че не сме си научили уроците си", коментира Стефанов.
И допълни: "Всъщност, парламентът не е приел още стратегия – виждаме раздути числа на потребления, за да, видите ли, има нужда от нова ядрена мощност".
"Липсата на елементарна стратегия, базирана на доказани модели, за които сме се разбрали с ЕК, отново същите елементарни грешки, които водят до финансови и човешки грешки и загуба на ресурси", смята експертът от ЦИД.
И предупреди, че "няма ядрен проект в света, включително в Китай, който да е направен по фиксирана цена и да не се промени".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.