Мартин Зиберер - от партита и алкохол до алпинизъм на световно ниво

Зимните празници за някои са време за високи спортни постижения - когато свие студът и водопадите се заледят, а скалите станат болезнено студени, любителите на зимния алпинизъм вадят сечивата и се отправят към места, където човек не си представя, че би отишъл доброволно.

За един такъв човек ще стане дума в следващите минути.

Постоянните партита в един момент ми омръзнаха, казва Мартин Зиберер, който миналия месец беше гост на Банско филм фест. След поредното такова парти австриецът претърпява тежка катастрофа, едва не губи единия си крак и малко по-късно, на 25-годишна възраст, започва да се занимава с алпинизъм, който го отвежда до постижения на световно ниво.  

Всяка година Зиберер прави премиерни преминавания на трудни маршрути в Алпите или на неизкачвани върхове в отдалечени райони по света. Два пъти негови изкачвания са номинирани за наградата “Златен пикел”. Като повечето съвременни приключенци, комбинира няколко спорта - ледено и скално катерене, ски, парапланеризъм. Международно сертифициран aлпийски водач (IFMGA).

Зиберер: Беше наистина хубаво. Тази година направих много катерачни трипове. Преди Сицилия бях в Мароко - чудесна възможност да видя друга страна. Бих искал да се катеря и тук, в Банско, но за съжаление, времето в момента не е толкова хубаво. Иначе не съм най-добрият спортен катерач, минавам до 8а, 8а+.

Зиберер: Освен цялото планиране, най-важното нещо, което трябва да се тренира преди експедиция, е издръжливостта. Опитвам се да поддържам форма. Изкачвам много вертикални метри нагоре, включително с тежести. Но по-важното е да останеш здрав. Затова преди да тръгна, последните дни, не правя нищо. Но седмиците преди това са изпълнени с много тренировки, туризъм, кардио натоварване.

Зиберер: Да, разбира се, но на експедиция не уменията в катеренето ме отвеждат до върха, а по-скоро издръжливостта. На 7000 м височина не бих могъл да премина категория 8а, не е и нужно там. Във високите планини по-важно е кардиото и затова всеки път се връщам от експедиция в по-лоша форма като катерач.

Зиберер: Преди да започна да се катеря, все търсех нещо, което да ме прави щастлив. Винаги съм имал много приятели и съм ги харесвал, но съм търсел нещо друго. Учех това и онова, опитвах различни неща, играех много футбол... После започнаха партитата, алкохолът. В един момент осъзнах, че това не ми е приятно и че трябва да променя нещо. Тогава преживях голяма автомобилна катастрофа. Озовах се в болница, без да знам какво се беше случило. Имаше риск да загубя единия си крак. Това беше моментът, който промени живота ми. Започнах да се занимавам с катерене и алпинизъм, беше за добро.

Зиберер: Всъщност се запознахме малко преди първата ни експедиция, през 2019 г. Срещнахме се веднъж, след това отидохме на експедиция и после се чувствахме сякаш се познаваме отдавна. Щастлив съм да го нарека свой приятел. Той е наистина добър партньор в алпинизма, а вече ми е и добър приятел в живота.

Зиберер: Винаги е така, да. Не винаги го усещаш, но... Той трябва да “влезе” в наистина “големи обувки”. Искам да кажа, е син на Райнхолд Меснер. Не винаги говорим за това, но със сигурност то винаги носи напрежение.

Зиберер: Да, винаги съм имал чувството, че ми трябват големи спонсори и че трябва да им покажа нещо, но това се отрази на катеренето ми. Сега вече нямам голям спонсор и се чувствам много по-свободен да правя това, което наистина харесвам. За мен е важно да имам тази вътрешна мотивация за катерене, защото тогава мога да постигам това, което искам, и да не се излагам на нещо, на което не искам. Защото със сигурност алпинистките неща, които правя, са опасни. Много от приятелите ми загинаха през последните години и това е ужасно. Затова трябва да избирам битките си, върховете, изкачванията. Не искам да рискувам живота си за нещо, което не ми харесва особено.

Зиберер: Да, катеренето и алпинизмът са определено като омраза и любов едновременно. Искам да кажа, че се чувствам наистина удовлетворен след някое голямо постижение, но след това то приключва и трябва да търся друго. Винаги е нагоре-надолу и колкото повече се изкачваш, толкова повече слизаш. Всеки алхимик или спортист е чувствал това. Преживявам спадовете. Изпадал съм в емоционални дупки след големи постижения, в някои проекти съм влагал усилия в продължение на 4 - 5 години. Приближаваш се все повече и повече, и постигаш целта. После се питаш “какво да правя с живота си сега”. Наистина странно чувство. Празнота, да, това е точната дума. Необходимост от нова цел и тя да е на почти същото ниво.

Зиберер: Нямахме голям късмет с времето. Валя много сняг и останахме четири седмици в Базовия лагер. Запитах се - това ли е, което искам. Стоиш там, чакаш, формата ти в катеренето се влошава, просто лежиш и времето минава в четене, не правиш нищо друго, после виждаш всичките тези боклуци, които големите експедиции оставят в планината. Затова се завърнах в Алпите и ми хареса.

Зиберер: Търсехме все повече уединение и приключения. Не искахме да сме някъде, където има много хора, и затова избрахме следващата планина. Беше място, където дълго време никой не се беше изкачвал. Но винаги е трудно, когато една експедиция се провали. Отделил си толкова много време за планиране, прекарваш толкова седмици там и се връщаш у дома с нищо.

Зиберер: Да, разбира се. Затова се чудя дали наистина ми харесва толкова много, че да поставям семейството, приятелите и приятелката си в подобна позиция. Всеки път, когато се сбогуваме за няколко седмици, знам, че е възможно да не се върна. Затова се чудя, защото наистина обичам да съм си вкъщи, обичам близките си. От друга страна, трябва да се занимавам с алпинизъм, защото няма да бъда удовлетворен, ако си стоя вкъщи. Просто пресмятам рисковете. Говоря много със Симон за тях и се надявам нищо лошо да не се случи. Но ако се занимаваш с височинен алпинизъм, трябва да знаеш, че 50% от хората умират.

Зиберер: Е, не им казвам, че шансът да се прибера е 50 на 50, но определено говоря с тях. През 2025-а бяхме на експедиция със Симон, той има дъщеря на една година и това промени мисленето му, не поемахме твърде големи рискове, не изкачихме върха, но всичко беше наред.

Зиберер: Не съм бил с него на експедиция, просто направихме нещо съвместно. Едно изкачване в памет на наш приятел - Мартин Файстъл, който загина преди две години. Направихме един голям маршрут. Искахме да го направим тримата. И след като Мартин загина, си казахме със Симон Гитл, че трябва да завършим проекта двамата. Беше много специално за нас. Прекарахме два дни на стената, спахме на много стръмен терен. После станахме приятели и определено ще има още съвместно катерене в бъдеще. Той е много приятен човек.

Зиберер: Определено най-големият ми страх е, че може да не пресметна правилно риска. Защото знам, че главата ми често е “по-твърда” - понякога катеря трудни неща. Имал съм инциденти и просто съм вадил късмет. Знам, че има моменти, в които ако падна, няма да има кой да ми помогне. Така че малко се страхувам от главата си. Предполагам, че е същото като при Симон. Той също е много смел.

Зиберер: Да направя изкачване на голяма височина беше важно за мен, исках да видя как ще реагира тялото ми. Но в края на краищата, аз съм катерач, не височинен алпинист. Постиженията у дома ме удовлетворяват повече, защото мога да ги повтарям по-често. Не ми трябват пет до десет седмици за експедиция.

Зиберер: Проблемът с леденото и микстовото катерене (на скала и лед - б.а.) е, че никога не знаеш какъв ще бъде сезонът, дали ще се образува лед. Имам много проекти, не знам дали мога да ги постигна, но ще видим през Новата година. Може да е безопасно пътуване до Гренландия, ако времето позволява, защото трябва и да работя. Искам да направя много неща в родните планини, в Доломитите, да се съсредоточа малко повече върху спортното катерене, да премина 8b. И тъй като бях на експедиция през 2025-а, а съм в двегодишен ритъм, вероятно ще отида някъде през 2027-а. Вече чувствам, че трябва да направя експедиция, гледам към следващите върхове.

---

*През 1965 г. Бонати изкатерва маршрута сам, и то през зимата, с което слага край на алпийската си кариера. Тогава изкачването му отнема няколко дни. Меснер-младши и Зиберер - вече със съвременна екипировка, с повече информация и в свръзка, преминават линията за 19 часа.

**Първото зимно е през 2013 г., на Хансйорг Ауер, Давид Лама и Петер Ортнер.