Светът през седмицата - между Венецуела и другите цели на Доналд Тръмп

"Можете да говорите каквото си искате за международни любезности и други подобни. Но ние живеем в реален свят, която се управлява от силата, принудата и властта", беше откровен да заяви тази седмица съветникът на американския президент Доналд Тръмп по сигурността Стивън Милър, след като при няколкочасова военна операция във Венецуела американски специални части свалиха президента на латиноамериканската държава Николас Мадуро.

Той беше отведен в САЩ и изправен пред съд по няколко обвинения, сред които наркотероризъм. Обявявайки триумфално свалянето на Мадуро, Доналд Тръмп заяви, че САЩ поемат контрола над Венецуела, а нейните нефтени находища ще бъдат разработвани от американски компании. "Ще управляваме страната, докато осъществим безопасен, правилен и разумен преход.

Най-големите американски петролни компании ще похарчат миларди долари, за да поправят разрушената петролна инфраструктура на Венецуела и да започнат да печелят пари за страната", заяви Тръмп, като загатна, че обявеният от него контрол над Венецуела може да продължи години.

Администрацията му смята да отмени целенасочено определени санкции срещу Каракас, за да позволи продажбата на венецуелски нефт на световните пазари.

Приходите ще отиват в контролирани от Вашингтон банкови сметки и разпределени между населението на САЩ и Венецуела "по усмотрение" на правителството на Тръмп.

Държавният секретар Марко Рубио повдигна завесата и за политическите намерения на САЩ, които да доведат до преход във властта във Венецуела: “Ще насърчим процес на национално помирение във Венецуела. Опозиционерите трябва да бъдат освободени от затворите или върнати в страната. Трябва да започнем да възстановяваме гражданското общество”, допърни Рубио.

Оглавяван от него екип, в който влизат още няколко министри, ще взаимодейства под определена форма с поелата поста държавен глава на Венецуела Делси Родригес, която беше заместничка на Николас Мадуро. Самата Родригес първоначално отхвърли подобна възможност и осъди американските действия, но по-късно се обяви за сътрудничество с Вашингтон.

Русия, която винаги е поддържала режима на Николас Мадуро, включително с милиардно финансиране, нарече американските дейстия “неприемливо нарушение на суверенитета на независима държава”. “На Венецуела трябва да бъде гарантирано правото да определя собствената си съдба”, заяви руското външно министерство.

Президентът Владимир Путин обаче така и не направи публичен коментар на действията на Вашингтон.

Реакциите в Европа варираха от критики до предпазливо оправдаване на американските действия. “ЕС многократно е заявявал, че Николас Мадуро няма легитимност, но принципите на международното право трябва да се спазват”, беше първата реакция на Върховния представител за външната политика Кая Калас. Според огласена от нея позиция на 26 от 27-те страни от ЕС, „уважаването на волята на венецуелския народ остава единственият начин за Венецуела да възстанови демокрацията”. Към тази обща позиция не се е присъединила само Унгария.

Действията на САЩ отекнаха в Европа и по друга причина - Доналд Тръмп не само се закани Венецуела да бъде последвана от Куба и Колумбия, но постави отново на прицел Гренландия - датската автономна територия, за която той отдавна настоява, че е необходима на САЩ от съображения за сигурност. За богатия на природни ресурси остров тази седмица Тръмп за първи път употреби думата "анексия".

"Ще направим нещо, независимо дали им харесва или не. Защото, ако не го направим, Русия или Китай ще превземат Гренландия", заяви Тръмп. Премиерът на Дания Мете Фредериксен предупреди, че Тръмп не се шегува с подобни изявления. „За съжаление, смятам, че изказването на американския президент, че иска Гренландия, трябва да се приема сериозно. Много ясно заявих позицията на Кралство Дания, а Гренландия многократно каза, че не иска да бъде част от САЩ. Ако САЩ атакуват друга страна от НАТО, всичко приключва“, заяви Фредериксен. Освен от отделни държави, уверения за подкрепа Дания и Гренландия получиха на ниво Европейски съюз. Обсъжда се как Съюзът да отговори на американската заплаха, обяви евроепйският първи дипломат Кая Калас.

На фона на отправяните от Доналд Тръмп закани към различни страни въпросът за бъдещето на Украйна остана до голяма степен висящ. На среща в Париж подкрепящите Киев държави от така наречената “Коалиция на желаещите” се обединиха около декларация за намерения. Според домакина на срещата - френският президент Еманюел Макрон, договорени са твърди гаранции, че Украйна няма да бъде принудена на капитулира, а всяко мирно споразумение няма да бъде нарушено в бъдеще.

"Тази среща постигна значителен напредък, който е отразен в декларацията за твърдите гаранции за сигурност в името на стабилния и траен мир. Декларацията на коалицията на желаещите за първи път потвърждава оперативното сближаване между 35-те страни от Коалицията на желаещите, Украйна и САЩ за изграждането на твърди гаранции за сигурността на Украйна", заяви Макрон.

При постигане на примирие Франция и Великобритания са готови да изпратят в Украйна свои сили, които да опазват мира. Такава готовност изрази и Германия, но с уговорката, че би разположила свои военни части не в самата Украйна, а в околни на нея страни от НАТО. Текстът, който предвиждаше помощ от Съединените щати за планираните многонационални сили, е премахнат от приетия окончателен вариант на Парижката декларация. Въпреки това, американските участници в срещата увериха, че президентът Доналд Тръмп "стои твърдо зад протоколите по сигурността".

Според пратеника на Тръмп Стив Уиткоф работата по тези протоколи е до голяма степен приключена. Според Русия обаче гаранциите за сигурност, които европейски страни предлагат на Украйна, включително разполагане на военни контингенти на нейна територия, са "крайно далеч от мирно решение". Москва не спря ударите си и през тази седмица, в която руската православна църква посрещна празника Рождество Христово.

Президентът Путин се появи на коледна служба, след която заяви, че "руските воини винаги, сякаш по заповед на Бога, изпълняват тази свята мисия да защитават Родината и нейния народ, да спасяват Отечеството и неговите поданици".

На фокус тази седмица беше и Иран заради продължаващите там протести. Започнали заради срива на националната валута, те бързо прераснаха в демонстрации против властта, което през последните дни ескалираха. В нощта на четвъртък срещу петък иранската държавна телевизия показа кадри, на които се виждат горящи автобуси, автомобили и мотоциклети, както и опожарени метростанции и банки. Върховният духовен лидер аятолах Али Хаменей направи телевизионно изявление, в което обвини протестиращите, че действат в услуга на Доналд Тръмп.

"В Техеран и на някои други места се появиха куп вандали и разрушиха сгради, принадлежащи на собствената им страна, само за да угодят на президента на САЩ. Ислямската република е създадена с кръвта на няколкостотин хиляди почтени хора и тя няма да отстъпи пред онези, които се занимават с разрушения, нито ще толерира наемници, служещи на чужди сили", заяви аятолахът.

В опит да осуетят протестната вълна иранските власти спряха достъпа до интернет, а правозащитни организации съобщават за вече десетки убити демонстранти. Междувременно Доналд Тръмп потвърди заканата си с ответен удар, ако режимът в Техеран да убива протестиращи. Тръмп обаче заяви че засега няма планове за среща със сина на сваления през 1979 година ирански шах. Живеещият в изгнание Реза Пахлави тази седмица се обърна към иранците с думите: "Очите на света са насочеин към вас. Излезте на улицата".

Според Пахлави "режимът в Иран е в най-слабата си позиция и промяната е в ръцете на самия ирански народ”.

В Европейския съюз най-после се стигна до съгласие за търговско споразумение с южноамериканския блок МЕРКОСУР, който обединява Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. Независимо от резервите на някои държави-членки, Брюксел успя да си осигури съгласието на достатъчно от тях, за да бъде прието отдавна договаряното споразумение. Срещу него се обявиха страни с развит аграрен сектор като Франция и Италия, които се опасяват, че европейските фермери ще губят от вноса на по-евтина латиноамериканска продукция. От споразумението обаче ще има полза и ЕС. Той ще увеличи с милиарди евро своя износ в момент, когато се издигат нови и нови търговски бариери. “Европа не може да си позволи колебание, докато светът около нас става все по-непредсказуем”, заяви по този повод председателят на парламентарната група на Социалистите и Демократите в ЕП Ираче Гарсия.

Според нея "споразумението с МЕРКОСУР показва какъв глобален ред ЕС иска да защити, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп възражда агресивна и интервенционистка версия на доктрината "Монро".

Целия обзор на водещите международни новини от седмицата слушайте в звуковия файл.