За киното на Балканите отвъд екзотиката и стереотипите

Повечето от включените в този сборник заглавия са статии, написани по конкретен повод: участие в конференция, кръгла маса или друг научен форум, а немалка част от тях, отпечатани в списание "Кино", те отразяват работата ми във връзка с важни фестивали като София филм фест и Синелибри – пише в увода си авторката, доц.Гергана Дончева.

Структурата на книгата ѝ е организирана въз основа на принципа от общото към частното. В началото са поместени текстове като Доколко балкански са образите на самопредставяне в киното на Балканите?, Балканите и настоящото "велико" преселение на народите, Бриджит Бардо и нейните иконични употреби в балканския киноконтекст от 60^-те години на ХХ век и Американците пристигат на Балканите: Как са изобразени във филмите от региона?

И още:
Европолис като място на паметта: Трябва ли да се страхуваме от пророчеството на Жан Барт? и Румънската "нова вълнá". Следващият тематичен кръг се фокусира основно върху българското кинопроизводство, често анализирано в съпоставка с чужди киноиндустрии: Психиатричната клиника като политическа и социална метафора в киното от двете страни на Желязната завеса, Фигурите на комунистическата власт, пресъздадени в българското кино и в постюгославските кинематографии, Развитие и тенденции в съвременното българско и хърватско кино. Два текста са посветени изцяло на български творци или явления: Христо Ганев на 90 години и Кинопериодиката в България през периода на постсоциализма (1989-2015), а статията "Малките" кинематографии в Европа: случаят със словенското кино се занимава с историческото развитие на филмовите традиции и предизвикателствата, пред които са изправени държави като Словения.

Гръцката проблематика в сборника заема специално място: Мотивът за невъзможното завръщане във филма на Тео Ангелопулос "Погледът на Одисей" и Казандзакис в интерпретацията на Янис Смарагдис очертават, от една страна, ключовата важност на творчеството на знаменития режисьор Тео Ангелопулос, а от друга, споровете, възникнали около образа на прочутия писател Никос Казандзакис относно модела на самопредставяне на Гърция и нейната култура.

Значимостта на турската киноматография е засвидетелствана от няколко статии, които дискутират различни аспекти, характерни за най-голямата балканска киноиндустрия: "меката сила" на популярните суперхитове (Завладяването/Фетих 1453: Турският кинематографичен поглед към събитието), киното като инструмент за изграждане на национална митология ("Иска ми се да дойде един смел мъж и да каже на окупаторите да си ходят": Мустафа Кемал Ататюрк във фокуса на киното), елитарните съвременни турски автори (В търсене на Джейлан) и режисьори с хибридна идентичност като Фатих Акин, които са родени в Германия, но са от турски етнически произход (Мигриращите Балкани: Еманципиране от териториалната поместеност).

Димитрина Кюркчиева покани доц. Гергана Дончева да представи новата си книга "За киното на Балканите отвъд екзотиката и стереотипите" в "Артефир". Чуйте звуковия файл: