Над 340 болници и 2,5 млн. хоспитализации: накъде върви системата

През тази седмица в София предстои дискусия, посветена на броя на болниците в България и тяхното бъдеще. Тя се организира от Институт за пазарна икономика и е част от инициативата "Здравен инкубатор", в рамките на която институтът разработва и представя здравни анализи с цел подобряване на функционирането на българската здравна система.

Темата на форума е формулирана като "Икономисти говорят за здраве" и поставя фокус върху бъдещето на болниците, проблемите пред болничната мрежа, възможните решения и ефективността на лечебните заведения. Сред участниците са главният икономист на института Лъчезар Богданов, който ще разгледа разходите и финансирането на здравеопазването от макроикономическа гледна точка, както и старшият икономист Петя Георгиева, която ще говори за болниците в България между миналото и бъдещето.

Петя Георгиева беше гост в предаването "Lege Artis", където разясни целите на дискусията и анализите на института. По думите ѝ инициативата има за цел да търси реални решения за по-ефективно здравеопазване, което да работи в интерес на пациента.

Тя подчерта, че в България има над 340 болници, като този брой не е променян от много години. Самият брой лечебни заведения не е основният проблем. По-сериозното предизвикателство е огромният брой болнични легла и фактът, че болничната помощ на практика поглъща голяма част от ресурса на здравната система.

Според Георгиева настоящият модел е структуриран така, че насърчава пациента да стига до болница, често когато вече е в по-тежко състояние. През болниците преминава изключително голям обем дейности, като значителна част от тях могат сравнително лесно да бъдат изнесени в извънболничната помощ, без това да създава риск или неудобство за пациентите.

Този проблем е тясно свързан и с модела на финансиране, базиран на клинични пътеки. По думите ѝ той стимулира лечебните заведения да приемат повече пациенти, да ги задържат по-дълго и да предоставят услуги, които в някои случаи не са медицински необходими или биха могли да се извършват извън болницата.

Институтът за пазарна икономика работи по анализи на болничната помощ от дълго време, като през последната година фокусът е изцяло върху болниците. Първото изследване е било насочено към общинските болници, а през декември е публикуван анализ за ефективността на големите лечебни заведения – университетските болници и големите държавни, т.нар. областни многопрофилни болници.

Резултатите показват, че когато се сравняват лечебни заведения от една и съща категория, при еднакви индикатори и сходни условия, ясно се вижда, че част от тях се справят значително по-добре от други. Това означава, че всяка болница има потенциал да подобри ефективността си, независимо от мащаба или броя обслужвани пациенти, ако направи задълбочен анализ на собствената си дейност и организация.

Според Георгиева ефективността в голяма степен се корени в организацията на процесите в рамките на лечебното заведение – как протича пътят на пациента, колко време отнема обслужването, кога и от какви специалисти получава внимание. Именно тези процеси са основният двигател на разходите и обясняват големите различия в ефективността между болници със сходен профил.

В момента системата като цяло създава силен стимул за прием на все повече пациенти, което води до изключително висок брой хоспитализации. По данни на Националната здравноинформационна система за 2025 година те надхвърлят два и половина милиона. Подобни стойности се наблюдават почти всяка година през последните пет години. Според Георгиева това е фрапираща цифра за държава с население около шест и половина милиона души и ясен знак, че моделът не работи в полза на пациента, дори без да се говори за измами или нередности.

По отношение на бъдещето на болниците тя е категорична, че няма едно универсално решение. Различните видове лечебни заведения изискват различни подходи. Изнасянето на част от болничните дейности извън болниците би довело до естествена трансформация на самите лечебни заведения.

Основният принцип, който според нея трябва да води реформите, е интересът на пациента – да се прецени дали човекът, попаднал в системата, действително има нужда от конкретната услуга и как тя може да бъде предоставена с най-високо качество и с наличния ресурс. "Именно това трябва да бъде в основата на разговора за бъдещето на болниците в България", подчерта Георгиева.

Слушайте!