Находището на растения отпреди 32 млн. г. край Устрен стана световно достояние

Приключи и третият, последен етап от теренните проучвания на находището на палеофлора /фосилни листни отпечатъци/ при село Устрен, община Джебел. Резултатите бяха представени и публикувани на престижен научен форум – Юбилейна научна конференция „Геонауки 2025“, с международно участие, посветена на 100 години Българско Геологическо Дружество /1925 – 2025/.

В събитието бяха включени знакови лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ и богата постерна сесия в Музея „Земята и Хората“ – 70 доклада на учени от България, Румъния, Сърбия, Чехия, Черна гора.

Все още нямаме информация как се приемат от научната общност резултатите от проучването, тъй като сборникът с докладите излезе наскоро, обясни Лидия Кирилова, уредник в отдел „Природа“ в Регионалния исторически музей в Кърджали и част от екипа по проучването на находището: „Но статията е на английски, така че ще бъде достъпна за учените от цял свят. И вече цял свят ще знае, че в Източните Родопи има такова находище и такива образци… Открихме общо 22 образеца, които принадлежат към 14 видове, а тези видове от своя страна принадлежат към 8 растителни семейства.“

С най-много представители е семейство Лаврови. Има находки от семейство Черничеви, Букови, Чаеви, Палмови. Именно фосилният отпечатък на палма от род Сабал се приема като най-атрактивната находка от Устрен.

Съвременните аналози на тези фосилните находки не виреят в нашите земи. Те растат в днешно време в субтропичния климат. Част от тях се срещат и са толерантни към умерения климатичен пояс, припомни Лидия Кирилова.

 „Експонатите сами по себе си са наистина уникални и много ценни, защото една такава колекция е богатство за всеки музей. Но от друга страна те са ценни, защото ни дават много ценни сведения относно палеогеографията, относно палеоклимата на Източните Родопи през онази далечна Олигоценска епоха“, коментира Лидия Кирилова. Тя уточни, че традиционната представа от учебниците, че Източните Родопи са били топъл морски басейн преди 32 милиона години, непрекъснато разтърсват от вулканична дейност, търпи промяна с последните находки и изследвания.

„Сега вече можем да добавим, че това са били покрайнините на този морски басейн. Че той е бил осеян с множество острови. На тези острови растяла растителност, която е била както широколистна, така и иглолистна, така и палмови растения имало“, каза Лидия Кирилова. Тя уточни, че климатът в тази епоха е бил тропически, а днешните представители на древните видове в момента растат в субтропиците и умерения пояс.

Находища на фосилни листни отпечатъци са рядкост и това е още един плюс за това от Устрен.

Това го прави изключително ценно и за Историческия музей в Кърджали, в който находките ще бъдат изложени.

Проучването на находището е съвместно и се извърши тази година от екип от музея и палеоботаника доц. Владимир Бозуков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН. Негово дело е и научната обработка на образците и научната публикация.