Храма "Покров на Пресвета Богородица" в Татрица - църква без аналог в България

Етническите руснаци старообрядци в силистренското село Татарица посрещнаха Рождество Христово по стар стил. Малката общност продължава да пази вековни традиции и силна вяра, въпреки че храмът им се нуждае от спешен ремонт.

На 7 януари, когато православният свят отбелязва Богоявление, в силистренското село Татарица времето сякаш тече по различен календар. За староверците – етнически руснаци, живеещи тук от повече от три века – това е най-светлият празник в годината. Денят на Рождество Христово.

Малката общност се събира в храма "Покров на Пресвета Богородица" – църква без аналог в България, построена през 1750 година. Камбаната, иконите, свещниците и богослужебните книги са донесени от световноизвестната Киевско-Печорска лавра още от първите преселници.

За село Татарица пишат Садък Паша още през 1842 година и Константин Иречек през 1881-а.

Днес в селото са останали около петдесет семейства – наследници на руснаците, дошли по тези земи през XVIII век, за да съхранят старото православие. Камбанният звън събира хората за празничната литургия.

Свещеникът, отец Флор, пристига специално от Браила, Румъния – най-близкия духовен център на старообрядците. Той идва в Татарица най-малко десет пъти годишно, особено за големи празници, какъвто е и Рождество Христово. ЗВУК – отец Флор: Рождеството е предшествано от строг 40-дневен пост.

Денят преди празника тук се нарича Сочелник. След края на поста семействата се събират около празничната трапеза. Първото, с което се разговява, е традиционният холодец – пача с хрян. На масата има още пирожки, месни ястия, пуйка, петел, патица и сарми – рецепти, предавани от поколение на поколение, разказа Екатерина Георгиева, която е от Румъния, но живее във Варна.

За празника е на гости на свои приятели. Посрещнаха ни и ни направиха съпричастни към молитвата, която отправят към Бог, преди да седнат на масата. Вярата в Татарица обаче се пази не само от възрастните. През по-голямата част от годината за храма се грижи 22-годишният Константин Костадинов , който от 8 години води църковните служби и поддържа храма. Още като дете Константин започва да се обучава в църковните дела, да чете старите богослужебни книги и да служи на църковнославянски език.

Няма я вярата в тази част на страната, сподели Лена Матвеева, председател на Църковното настоятелство в Татарица. Голямото притеснение на местните хора е лошото състояние на храма – рушаща се мазилка, компрометирани основи и течащ покрив.

Историята на селото започва още през XVII век, след църковната реформа на Петър Първи в Русия. Противниците на промените са жестоко преследвани и хиляди напускат родината си, за да запазят вярата си.

В България се заселват две малки групи староверци – едната във варненското село Казашко, а другата – край Силистра, където основават Татарица.

Днес Татарица е съставно село на Айдемир, едно от най-големите в страната. Малката общност на старообрядците продължава да посреща празниците си по стар стил – с молитва, смирение и надежда, че ще успее да съхрани не само традициите си, но и своя почти тривековен храм.

Още в репортажа на Незабравка Кирова за "По първи петли".