Мариус Куркински за вярата си в Исус Христос

В рубриката "Духовен поглед" разглеждаме Евангелието от Матей. През 1997 г. един актъор направи моноспектакъл с това име, в който буквално цитираше и преразказваше това Евангелие. Наш гост днес е обичаният актъор Мариус Куркински, роден като Ивайло Стоянов. Поканих го, за да свидетелства за пътя на вярата си в Господ Иисус Христос.

- Как, кога решихте да поставите Евангелие от Матей? Защо?

- В младостта ми. Тогава първият моноспектакъл беше по "Дон Жуан" на Молиер, втория по "Песен на Песните" от Стария Завет. Как съм се осмелил, не мога да кажа. Спомням си, че "Песен на Песните" имаше много дълъг живот. Той излезе през 1993 г. и се игра три, четири години в камерната сцена на НДК. Откакто имам съзнателен живот и разум, вярвам в Бог. "Евангелие по Матей" е било чисто дръзновение, благодарен съм за това. С чиста съвест го направих, много бързо научих текста, може би за месец и половина със съкращения, защото не можеше цялото. По мое виждане го направих. Може би не е било съвсем правилно, не знам дали е било богоугодно, но публиката идваше, бях популярен като млад атъор и поп изпълнител. Неведоми са пътищата Господни и идваха млади хора.

- Какъв е Вашия път към Бога?

- Как влязохте в църквата, казахте, че по-късно сте започнал да се приобщавате чрез тайнствата? Знаех че има Бог и се молех от дете по свой си начин без никой да ме е карал. За съжаление преминах през много изпитания, но никога не съм преставал да копнея да се завърна в това детско състояние, в това абсолютно подчинено състояние. Да стана като дете, както казва нашия Господ - ако не станете като деца, няма как да влезете в царството небесно. Сега, на път към радиото минах покрай църквата "Свети Седмочисленици". Спомням си, че там се случи. Вече много исках да имам изповед и все не се случваше. Този храм е близо до театрите. Винаги преди представление ходех там. Веднъж много силно се помолих - помогни ми, Господи да се изповядам, да се изтрият тези грехове. Усетих, както казват светите отци, че усещат когато молитвата им е чута.

- Кога стана това, преди колко години?

- Това стана през 2019 г. Преди ковида. Мисля, че беше през юни. Излязох навън и веднага срещнах една позната, която ми каза, че един свещеник иска да говори с мен за нещо. Даде ми телефона. Отец Владимир Дойчев от столичния храм "Свети Наум" искаше да разговаря с мен за нещо, но му казах - отче, аз дори не съм изповядан. В него намерих веднага един призив, той каза - да, това ще трябва да се свърши. Разбира се, отидох при него, той ме приготви, защото това не е проста работа. Представете си, на тази възраст как се отива на изповед, как се приготвяш. Слава на Бога, това се случи. Моят апел и призив към хората, които ни слушат е, че това се случва ежедневно и сега, в този миг Господ извършва това с някого.

- Зове своите си, както е писано в книгата.

- За да не говоря само за себе си, звучи егоистично, видях че това се случи и с баща ми, Бог да го прости, който си отиде миналата година. Това чудо се случи с него, тази Божия милост снизходи при него на 85 годишна възраст. Който има най-малкото съмнение, да го премахва и да полага ежедневни усилия. Много са хората, които искат, но не смеят да пристъпят, връщани са от свещеници на прага и това е по Божий промисъл, да не се отазват, да го извършват.

- Прекрасно е, на Вас Бог го е подарил за Вашия юбилей праз 2019 г. Това е подарък от Бога, че сте въцърковен точно на своя юбилей. Това е най-ценния подарък, който човек може да получи.

Мислех, че най-ценното е спектакъла, който правя "Мариус 50", а то било съвсем друго. Благодаря.

- Както казахте за Вашия баща на 85 години, на всяка възраст, докато човек е жив има надежда, да извика към Бога и Бог да протегне ръка, да го измъкне от ямата на греха и егоцентризма. Слава да бъде на Господа за всичко!

- В Светото писание на Новия Завет четем "И тъй, който е в Христа, той е ново създание, старото премина, ето всичко стана ново."/Второ послание на Свети апостол Павел до Коринтяни, гл.5 стих 17/. В началото на Новата 2026 г. да поговорим за новото създание. Дали новото създание е при нас, премина ли старото? Как е при Вас, г-н Куркински?

- Човек, който се опитва наистина да се кае, вижда че това е трудно. Слава Богу имаме правото на изповед, причастие и общение с Бога. Всеки православен християнин, в нашата православна църква знае какво се случва след причастието и изповедта. Минути след изповедта усеща падането на товара, усеща благодатта, любовта, близостта с Бога. Това е неизказана радост. Бог тогава ни милва, говори ни и ни докосва. Разбира се, след това изкушенията отново идват. Но в това е големия смисъл, че веднага трябва да се става, борбата да продължава. Това е новото. Новото е в спазване на това, което ни е завещала и ни е дала православната църква и в безпрекословното подчинение.

- Театърът е много подходящо място за да кажете на повече хора за Спасителя Христос и Вие го правите. В храма на Мелпомена издигате Христос. Каква е реакцията в гилдията?

- Усещам колко бързо всичко стихва само като се спомене или поведе натам мисълта на дадено представление, или определена реплика и режисъорско решение. Колко бързо хората разбират истината и за какво иде реч, колко бързо биват посетени от милостта.

- Слава на Бога за всичко и за Вашето свидетелство! Много Ви благодаря!

Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“