Изборният кодекс е променян над 80 пъти за 12 години

Нови промени в Изборния кодекс отново се готвят „в дванайсет без пет“. Рисковете от подобен подход коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив Ива Лазарова от Обществения съвет към ЦИК.

Според нея поредният разговор за промени в изборното законодателство върви паралелно с политическото напрежение и липсата на обществено доверие. По думите ѝ, през последните години предложенията за корекции в Изборния кодекс са се превърнали в инструмент за партийна мобилизация, а не в опит за устойчиво подобряване на изборния процес. Тя посочи:

От 2014 г. досега Изборният кодекс е променян над 80 пъти, като и този път процедурата започва с взаимно противоречащи си текстове, приети на първо четене. Сред тях – коренно различни визии за технологиите на гласуване. От една страна се отхвърля машинното гласуване със съществуващите устройства, а от друга – се предлага въвеждането на нова технология чрез оптични сканиращи устройства.

Лазарова изтъкна, че се обсъждат и промени в избирателните списъци, активна регистрация на гласоподавателите, нов начин на преброяване чрез преброителни центрове, както и правила за изборите в чужбина, включително предвидения в кодекса район „Чужбина“ от 2025 г. насам. Всички тези идеи са събрани в обединен законопроект от пет първоначални предложения, каза тя и подчерта:

Проблемът не е само в съдържанието, а в момента, в който се правят тези промени. В условията на масови обществени протести, правителство в оставка и високо недоверие към управляващите, всяка корекция в изборните правила рискува да бъде възприета като политически ход, а не като гаранция за честен вот.

Според нея, ако изобщо се мисли за промени, те трябва да бъдат технически, а не фундаментални, за да има време изборната администрация да ги приложи прозрачно и без напрежение.

Усилено се говори за технологията на гласуване. Партиите обединяват своите т.нар. твърди ядра около една или друга технология на гласуване в последните четири години, в които станахме свидетели на 10 предизборни кампании и в които главно се говореше за това по какъв начин ще гласуваме.

Лазарова посочи, че възстановяването на пълната функционалност на машините, без да се разчита изцяло на тях, може да улесни работата на секционните избирателни комисии (СИК), особено в края на изборния ден. Тя допълни, че възможно решение е и извадково броене на машинните разписки на ниво районна администрация, за да се ограничи недоверието към СИК.

Сериозен проблем остава и съставът на комисиите. Около 40% от разходите за избори отиват за заплащане на членовете им, а в същото време няма регистър, обученията са ограничени, а отговорността – размита. Напълно възможно е да се въведат минимални изисквания – средно образование, чисто съдебно минало, както и участие на независими членове. 
Има държави, в които за членове на СИК и председателят им се избират адвокати, учители и т.н. Това първо би улеснило работата в СИК, второ - би довело до някакво доверие към работата на комисиите.

Според Ива Лазарова остава основното обществено опасение, че прибързаните промени обслужват политически, а не обществен интерес. По думите ѝ европейските и международни стандарти изискват фундаменталните правила да се приемат достатъчно рано и да се прилагат без съмнения за манипулации, каза тя и заключи:

В България обаче тези правила често се променят месеци преди изборите – практика, която допълнително подкопава и без това крехкото доверие в изборния процес.