От деня

Новина

На борсата в Първенец основната търговия все още е в лева

понеделник, 12 януари 2026, 10:12

Борса в Първенец

Борса в Първенец

СНИМКА: Архив Радио Пловдив

Размер на шрифта

Поскъпване на плодовете и зеленчуците на едро в началото на 2026 година е продиктувано основно от сезонни фактори и изчерпване на местните наличности, коментира в програма „Точно днес“ Илия Гатев, директор на борсата в Първенец. 

Според него  не бе значение е и по-слабата реколта от предходната година при плодовете и влиянието на климатичните условия върху овощарството и родната продукция.

Цените на едро тръгнаха нагоре специално за плодовете и зеленчуците, които са вече извън сезона. А при тиквичките държа да отбележа, че същата е била тенденцията и миналата година по това време. Те са се повишили близо с над 15%. Говорим за период от един месец, нали, от декември до януари. Това е повишението, което се е случило. Същото е и със зелето, а при доматите и при краставиците, държаха по-висока цена от лятото насам. Държа да отбележа. Сега в момента цената е стабилизирана, не расте. Леко повишение има при доматите. А говорим на нали на месечна база. А а иначе на годишна база м промяна няма а при цитрусите, каквито са били цените през 2025. Почти същите са и през 2026 година. При ябълките също почти еднакви цени. Картофите са близо от лев до 1,30. В същия диапазон са били и миналата година, но по принцип картофа би трябвало да поскъпва, защото вече количеството произведени картофи привършват.


Гатев подчерта, че вносната продукция от съседните балкански страни доминира пазара поради по-високата си конкурентоспособност спрямо родното производство.


Да, вносът има превес и то от сега, но интересното е при вноса, че няма толкова колебание на цените, колкото при българските  зеленчуци и плодове.

Той припомни, че  миналата година беше доста тежка година, особено за овощарството, а 2025 г. бе  годината на скъпите български плодове.

По думите му вносът основно е от Турция, следвано от Гърция  и от всички други балкански държави, и от Албания, и от Македония, дори и от Сърбия. Гатев коментира, че делът на родното производство може би е около 40%.


Има си определени стоки, коитоса само български. Например мога да дам пример с карфиола, чиято цена падна значително и миналата година по това време, да кажем, се е търгувал на 4 лв. кг, понеже нямаше добра реколта, но тази година производителите са произвели повече. Цената е около 2 лв.


Според него повишението на цените е по пътя на тези храни до търговската мрежа като разликата в цените на дребно в магазина се плаща от крайния потребител.


При нас, тъй като нашето тържище достига до 500 фирми, които търгуват със земеделска продукция, с вносни плодове и зеленчуци, с ядки и с други хранителни продукти, които са в нашето разрешително.  При тези търговци, при тях конкуренцията е много голяма и когато някой си позволи да повиши цената необосновано,  веднага клиентите отиват при другия търговец, на който цените са в нормални нива и заради това просто при нас такъв момент като спекула  няма специално на тържищата. Сигурен съм, че и при другите тържища е така. Но когато стоката излезе оттук, първо нали важно е да се знае на какви цени и дали има нужните документи, за да може да се прецени правилно къде са точно големите наценки и в крайна сметка големите наценки ги плаща крайният потребител.

 

Гатев разглежда темата за пазарната конкуренция като естествен регулатор срещу спекулата, изразявайки скептицизъм относно ефективността на евентуални административни мерки за таван на надценките. Относно преходът към еврото, той отбелязва , че имало технически софтуерни затруднения.

 

Сега това, което се наблюдава при нас е, че имаше софтуерни проблеми с превалутирането, защото отведнъж трябваше счетоводния софтуер, с който работим ние, а и предполагам и с който работят и другите фирми търговци, да се превалутира в евро. Там имаше определени проблеми. Мисля, че сега вече са отстранени тези проблеми. Става въпрос за прехвърляне на салда от миналата година. Примерно софтуерите, които определят цените, те също трябваше да се пренастроят. Ние имаме тука автоматична система за вход, там имаше определени проблеми и това, което разбира се отбелязват и другите търговци, е липсата на монети в евро, но засега основната търговия все още е в лева. А и това го отбелязват всички наши търговци. Явно има още достатъчно средства в лева, които да се използват, особено при по-дребната търговия, така да го кажа, при по-малките количества.


Гатев  не вижда  пряка връзка с инфлацията при храните, която според експерта се движи по-скоро от сектора на услугите и ръста на заплатите

 


Основната инфлация не е при плодовете и зеленчуците, а е при услугите, при ресторантите, при подръжката, да кажем, на жилища, наем, такива неща. Те са се вдигнали значително и това хората го усещат. Но се получава така, че в един момент започват и другите цени да растат, за да отговорят на нарасналите цени в другите сектори. Това е една спирала, ценова спирала, от която много трудно можем да се измъкнем. И друго, което исках да кажа във връзка с това, е, че голямо предизвикателство пред нас, а и предполагам пред всички търговци и бизнеса е повишаването на доходите и на заплатите, които хората очакват, нали, вече в евро да са малко по-високи. Знаете, че от 1 януари се вдигне и минималната работна заплата и тя също се калкулира в цена. Да, това ще доведе до ръсти на другите заплати неминуемо и а това пък от своя страна означава по-високи разходи за бизнеса, които той ще калкулира в това, което произвежда.

Той допълни, че не спритеснява от проверките на контролните органи.


Напротив, дори съдействаме на проверките. Обаче в крайна сметка трябва да се знае какво се цели с дадените проверки и какъв ще е резултатът, какви цели се поставят контролните органи. Сега аз не мисля, че нашите контролни органи имат достатъчно административен капацитет да проверяват наценки на повечето търговски обекти. Виждам, че нали има опити в тая посока, но това е много голям обем от информация, който трябва да се анализира и да се сравнява. А  също така трябва да се сравняват счетоводни документи, което затруднява още повече провеждането на такива проверки и затова не знам в крайна сметка какъв ще е резултатът, дали това ще доведе до по-ниски цени. Надявам се да доведе също и аз като потребител го казвам. Предстои да видим.

Цялото интервю може да чуете от прикачения звуков файл.

По публикацията работи: Елена Крушкова