"Кавал свири" – световният хит на Петър Льондев

Един от най-древните в света инструменти – кавалът, е съхранил звука на хилядолетия. В България той е символ на народната музика и култура и е неразделна част от фолклора ни, особено в Тракия, Лудогорието и Добруджа. За българите кавалът не е просто инструмент, а гласът на родината ни, символ на духовността ни, койтоолицетворява връзката с природата и традициите и е важна част от националната идентичност. Десетки са народните текстове, възпяващи този изключителен инструмент с уникален тембър и огромни изразителни възможности. Меланхоличната  "Кавал ли свири" в обработка на Христо Тодоров е една от най-популярните песни в репертоара на легендарната Гюрга Пинджурова.

Хороводната "Кавал свири" във версия на Коста Колев е обичана от поколения българи в изпълнение на голямата Надка Караджова.

Но "Кавал свири" в хоровата обработка на композитора Петър Льондев вече няколко десетилетия е световен хит, интерпретиран и цитиран от десетки поп и рап изпълнители, включително от една от най-провокативните, ексцентрични и многостранни суперзвезди на планетата – Лейди Гага, която през 2017 г. използва видеоклип на песента за своя документален автобиографичен филм Gaga: Five Foot Two.

Лаконичният и семпъл текст на песента представя младо момиче, което споделя с майка си, че е любопитно да види кой свири на кавал недалеч от селото. Ако музикантът е познат и съселянин, няма шанс девойката да го обикне, но ако е другоселец и идва отдалеч, сърцето ѝ ще е негово завинаги. Създадена през 1979 г., песента е включена във втората плоча от хитовата серия "Мистерията на българските гласове", издадена от швейцарския продуцент Марсел Селие през 1988-ма.

Неин автор е българският композитор, педагог, етномузиколог и общественик Петър Льондев (1936 – 2018). Завършил Музикалната академия с две специалности – фолклористика и композиция, в продължение на повече от три десетилетия той работи като научен сътрудник в Института за музикознание при БАН и записва на терен над 40 000 фолклорни песни и инструментални мелодии. Публикува внушителен брой статии и научни трудове, голяма част от които свързани с Тракийската фолклорна област.

Проф. Петър Льондев е преподавал в университетите в София, Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград, гостувал е с лекции в Беларуския държавен педагогически университет и Лвовския национален университет в Украйна. Автор е на над 700 детски песни – обичани, изпълнявани и многократно отличавани на конкурси и фестивали. Хоровите му фолклорни обработки са признати за класика в жанра и са представяни с успех от наши и чужди формации в цял свят.

Само един пример е първата награда в категория "Еднородни хорове" на Международния майски хоров конкурс във Варна през 2011 година, която получава мъжкият Приморски академичен хор от Любляна (Словения), включил в програмата си за състезанието прочутата песен на Льондев "Ерген деда". Многобройни са миниатюрите на композитора за женски народен хор, изпълнявани триумфално от великолепните певици от "Мистерията на българските гласове", но най-популярни до днес остават "Ерген деда" и "Кавал свири", селектирани в албумите със същото заглавие на прочутия Марсел Селие.

Днес "Кавал свири" е част от репертоара на над 80 хорови състава от целия свят. Пеят го в САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Германия, Италия, Швеция, Гърция, Турция, Кипър, Словения, Сърбия, Косово, Хърватия, Япония, Китай, Русия…

През лятото на 2016 г. в интервю за Радио България по повод 80-тия си рожден ден, Петър Льондев казва: "Щастлив съм, че всеки ден узнавам за нови и нови държави, в които се изпълняват мои песни. Сега вече искам да се отдам само на композициите си. Това мога да правя най-добре".

• Проф. Петър Льондев: Българската народна музика е чудесен извор за всеки творец

Припомняме великолепната му обработка на "Кавал свири" в изпълнението на Хора на Ансамбъла за народни песни и танци "Тракия", включено във втория диск от поредицата "Мистерията на българските гласове" от 1988 г. – носител на най-известното в света отличие в звукозаписа – "Грами" за най-добър традиционен фолклорен албум.