Българите, бизнес възможностите и мигрантската политика на Великобритания

Затягане на мигрантската политика, орязване или напълно спиране на помощите за мигранти, улесняване на депортацията, както и промяна на условията и сроковете за придобиване на статут за постоянно пребиваване (indefinite leave to remain) – са сред най-дискутираните мерки в предложенията за промяна на политиката към пристигащите от други държави лица на Острова. Великобритания е сред предпочитаните от българите дестинации за образование и работа, макар в годините след Брекзит този интерес да бележи спад. Според данни на "Дейли мейл" сънародниците ни се нареждат на трето място в класацията на напускащите  през последната година – около 11 000 българи са се върнали в родината си, докато по-малко от 4000 са отишли в Обединеното кралство, посочва изданието.

• Великобритания затяга миграционния режим – за какво да внимават българите

Людмил Григоров от Лондон, който е собственик на фирма и от 25 години живее и работи на територията на Великобритания е категоричен, че българите не би трябвало да се притесняват относно предстоящите сериозни реформи в мигрантската политика на страната, и допълва: "Доста хора около мен развиват свой собствен бизнес и голяма част от тях са доста успешни!":

"Макар че в последните години се заговори, че има спад в бизнеса, все още е възможно да се справи човек.  Не е необходимо да се забогатява, освен ако някой няма тези амбиции, макар че има и такива българи, и го постигат! Познавам поне няколко, които наистина имат сериозен успех през последните години, а това определено доказва тезата, че всеки който има желание да се адаптира в тукашната среда, защото това е един от най-важните параметри, би могъл да успее!"

Людмил Григоров развива своята дейност в областта на системите за сигурност – контрол на достъп, алармени инсталации, пожароизвестяване и CCTV /системи за видеонаблюдение/, а неговата фирма е подизпълнител на крупна компания, базирана на територията на Великобритания. Според сънародника ни политическите реформи не са свързани нито с ограничения в пазара на труда, нито с поскъпването на живота в страната, а по-скоро с мигрантската вълна, която в Обединеното кралство предизвика протести, провокирани от антимигрантски настроения в обществото.

"Определено бих могъл да кажа, че се наблюдават такива настроения, особено може би в последните две години, но това е доста сериозен проблем. Не знам как би могъл да се разреши, но се надявам да има някакъв изход, защото стават неща, които не би трябвало да се случват в 21-ви век. Бих се радвал да доживея този момент и да видя, че има промени в тази насока."

Григоров е убеден, че българите с временен статут на пребиваване няма да бъдат засегнати от новите реформи във вътрешната политика на Обединеното кралство и продължава:

"За тези, които имат намерение да дойдат насам, а такива може би има по-малко, но все още има, може и да има някакви пречки, но те не биха били толкова големи, колкото преди около 20 години, когато за да си извадиш банкова сметка, трябваше да имаш други документи, които пък съответно, за да ги имаш, трябваше да имаш банкова сметка. Точно "Параграф 22"!"

Българинът допълва, че пазарът на труда е достатъчно голям и всеки сънародник, независимо дали иска да е наемник, или да развива собствен бизнес, може да намери своето поприще. Григоров споделя и своите наблюдения от последните години, в които много от сънародниците ни са се завърнали в България, други след време пак са се преселили на Острова, а някои са потърсили своя дом в други европейски държави. Според него, причината за това движение не е политико-икономическа или социална, защото българите сме доста адаптивни, а е свързана с климата, към който голяма част от нас трудно привикват. Завършва разговора с наблюденията си, според които независимо че живеят далеч от България, по-голямата част от сънародниците ни разговарят на български със своите деца и държат те да знаят родните ни традиции:

"Лично в моето семейство българският език е абсолютно задължителен –  вкъщи и там, където има българоговорещи хора около нас. От двете ми дъщери, малката посещава и до днес българско училище, а голямата не беше записана, но ние положихме сериозно старание да поправим това в домашна обстановка. Смея да твърдя, че и двете имат доста сериозна подготовка по български език, макар и да звучи нескромно. Повечето семейства, които познавам, успяват да правят същото с техните деца. Има и такива, които предпочитат да говорят с тях на английски, но те са малко. Смея да твърдя, че децата на 95% от българите около мен, говорят много добър български език."