Автор:
Венета Николова
петък 9 януари 2026 09:24
петък, 9 януари 2026, 09:24
СНИМКА: borovets-bg.com
Размер на шрифта
В годината на своята 130-а годишнина Боровец официално откри ски сезона с богата развлекателна програма и с планове за нови съоръжения за зимни спортове и туристически услуги. Най-старият ни планински курорт води началото си от Чамкория (първоначалното му название) в края на XIX век, като убежище сред боровите гори на княз Фердинанд и софийската аристокрация. Постепенно мястото, притаено сред стръмните склонове на Рила, се превръща в едно от лицата на българския туризъм.
Историята на Боровец върви ръка за ръка с историята на България – от царските ловни хижи, през масовия социалистически туризъм, до днешния пазарен, далеч по-взискателен модел. Юбилеят е добра отправна точка за равносметка, но и за разговор в разгара на зимния сезон с Ивайло Цветков, изп. директор на "Бороспорт", дружеството което стопанисва курорта:
"Боровец започва своята славна история през далечната 1896 година, когато княз Фердинанд открива красотата на планината и построява своята лятна резиденция "Царска Бистрица". И много скоро това привлича представители на местната буржоазия, които започват да строят свои летни вили.
Резиденция "Царска Бистрица"
СНИМКА: borovets-bg.com
В началото Боровец е летен курорт, но през 30-те години на 20-ти век тук започва да се развива и зимният туризъм със ските, внесени като мода от австрийците. Много скоро, през 1930 г., в курорта се провежда първото състезание по ски спускане."
СНИМКА: borovets-bg.com
След Втората световна война Чамкория вече се нарича Боровец и се утвърждава като водещ ски център на Балканите. Започва бурно строителство на ски-влекове и лифтове, оформят се широки писти, изникват ресторанти и низ хотели в алпийски стил по френски модел. Курортът се появява за първи път в алпийския календар на Международната федерация по ски (ФИС) през 1974 г. "За това роля изиграват Петър Попангелов-старши и неговият син, славният Пепи Попангелов, който е най-успешният български скиор" – казва Ивайло Цветков. Но през 90-те години курортът преминава през неизбежните сътресения на прехода – с много неизвестни и в търсене на нова посока:
СНИМКА: БТА
"Действително, Боровец се промени много през последните двадесетина години. Ние реализирахме мащабна инвестиционна програма за повече от 120 милиона лева (51,13 млн. евро), като обновихме изцяло инфраструктурата на ски зоната в инженерно, логистично и техническо отношение. Подменихме най-бавните и остарели въжени линии с модерни, бързи седалкови лифтове, а останалите обновихме със съвременни системи за управление и електронна сигурност и удължихме експлоатационния им живот.
СНИМКА: borovets-bg.com
Също така, завършихме първата фаза от мащабния си инвестиционен план за осигуряване на 100% заснежаване с технически сняг на ски зоната. Към днешна дата снежната ни инсталация покрива около 55% от общата площ на скипистите", пояснява Ивайло Цветков.
СНИМКА: borovets-bg.com
Снегът тази година закъсня, както в цяла Югоизточна Европа, но условията за ски в курорта са добри. Българите са основният му контингент, следвани от гости от Великобритания и Балканите. На тяхно разположение са трите ски центъра – Ястребец, Маркуджик и Ситняково, с писти за начинаещи и за напреднали. Има чудесни условия и за любителите на нощното каране, на фри райда и сноуборда. През последния зимен сезон Боровец отбеляза 6% ръст на посещенията – повод за надежди и оптимизъм за следващите месеци. Какво ново през този сезон?
СНИМКА: borovets-bg.com
"Подготвяме един голям airbag за скокове, който ще бъде монтиран в долната част на скизоната пред хотел "Рила" и ще донесе много адреналин и емоции на любителите на зимните спортове и на по-екстремните усещания. Що се отнася до цените на лифткартите, тази година те бяха увеличени само с около 5%, въпреки нарасналите разходи, което е под нивото на годишната инфлация. За сравнение, еднодневната карта за възрастен миналата година струваше 100 лева (51,13 евро), а сега е 54 евро" – каза в заключение Ивайло Цветков.
СНИМКА: borovets-bg.com
По публикацията работи: Иван Петров