Историята оживява - Борис Христов, арии първа, втора и трета

Борис Христов впечатлява милиони с титаничния си глас и сценично присъствие. Ролите му са ненадминати - Борис Годунов, Дон Карлос, Мефистофел. Слушаме откъси от някои от тях. Но и научаваме повече за родителите му и брат му. С нас е Елена Драгостинова, уредник на Музея "Борис Христов" в София:

"В този дом са идвали много видни личности - да разговарят и музицират. Разширихме територията на музея с градината, където са се случвали паметни събития. Там са се изнасяли малките концерти от деца и родители от съседните къщи. Продължаваме традицията - на нашата улица почти няма вход без галерия, танцов център, в самия музей правим около 90 събития на година. От всички страни къщата има прозорци-очи, те са дарявали Борис Христов с мечти."

Слушаме и запис на Борис Христов с акад.Пламен Карталов от Златния фонд на БНР:

"Започнах случайно, на шега. После разбрах, че в мен има възможности. Н.В. Цар Борис - за пръв път се отпуснах пред него, той бе много мил, вежлив, приятел. Чу ме в софийския дворец, срещата ми с него бе съдбоносна."

Целият разговор с Елена Драгостинова и още записи от Златния фонд - в звуковия файл:

В продължение на темата ставаме свидетели на първия ангажимент на Борис Христов в Ла Скала през 1948 и последващият го връх в Ковънт Гардън, където условията на Маестрото са приети, за разлика от Болшой - там след смяната на любимия му диригент, Генадий Рождественски, Христов предпочита да си тръгне с гордо вдигната глава.

Във втория звуков файл по-долу:

- Подробности за мястото на речитатива на оригиналния език на творбата - от Елена Драгостинова.

- Записи от Златния фонд на БНР ни разкриват и някои от тайните на Борис Христов как се пристъпва към голяма роля и как буквално се влиза в композиторското "аз".

- И, разбира се - откъси от знакови за него арии.

Ето и третата, последна част от сагата ни за Борис Христов. Оставаме с Елена Драгостинова, със записите от Златния фонд на БНР и откъси от кореспонденцията на Борис Христов с българските институции. Слушаме откъси от пресконференцията му в София по време на записите на православна музика заедно с хора на катедралата А.Невски. И още от композитора Александър Йосифов, директор на Балкантон от 1968 до 1986 - издатели на записите:

"Особено сме щастливи, че можахме да направим тази година първия запис, а се надяваме да запишем още." 

И Борис Христов: "Ето ме сред вас, не като обикновен посетител на нашата родина. Направих тази стъпка след случайното ми запознанство с директора на Балкантон. Всичко мина много лесно - даде ми се всичко, от което имам нужда за записа." След което изброява имената на техническите сътрудници по времето на записа и продължава: "всичко, което съм правил през тези години, е било в името на България."

Борис Христов подчертава факта, че записите, които прави, не е правено от никой. "Започнахме с църковни песни, които отразяват най-добре миналото на нашето музикално изкуство. И ако това не бъде прекъснато от независещи от нас причини, ни очаква голямо бъдеще."

Подробности за срещата в хотел "София" около бутилка "Гъмза", където се решава записа, както и "болните теми" около биографията му, вкл. и за допускането на камерен оркестър в православен храм - в звуковия файл: