Семейство Финикс обича живота си в малко българско село и го показва на света

Лаура Финикс е от Великобритания. Заедно със съпруга й Антъни преди две години те изоставят своя малък бизнес в родината, притиснати от сметки и високи разходи, и избират спокойния живот в българско село.

Лаура, Антъни и двете им малки дъщери прекосяват цяла Европа със своя ван и заживяват в стара къща в Малко село, община Стражица.

Заселват се в стара, отдавна необитавана къща, която постепенно превръщат в дом, сблъсквайки се с  всички възможни неуредици, и учейки езика в движение.

Лаура е учителка по английски език и преподава онлайн. Тя казва, че двамата с Антъни са започнали да изучават български език още при първото си стъпване в страната ни.

За две години вече са усвоили много от езика и за нея ученето на български е едно от най-големите удоволствия:

„Искаше ми се да имам повече време да се отдам на това. Голямо удоволствие е да говоря със съседите си. Точно те са ключа към това да започна да говоря добър български, защото са възрастни хора, не говорят английски и не могат да ме улеснят, така че очакват аз да говоря на техния език. И това много ме радва – обичам да виждам как грейват лицата им когато чуят от мен нови думи, които съм научила.“

Най-близката съседка на Лаура и Антъни е баба Донка, която  им подарява български детски книжки, за да научат и децата езика по-бързо.

„Имаме невероятни съседи -още щом се появихме, те веднага започнаха да ни подаряват неща – бутилки с ракия, яйца от техните кокошки. Отнасят се с нас сякаш сме внуците им – защото внуците им ги няма, заминали са за чужбина, някои от тях в Англия, това за мен е много тъжно. Аз съм тук, но ми се искаш внуците им да са тук, затова се старая да прекарвам колкото мога повече време с тях, с бабите и дядовците в селото и да говоря с тях колкото мога“, споделя Лаура.

 

Една от основните причини, поради които семейството на Лаура и Антъни са избрали да живеят в малко село, а не в голям град, е, че обичат природата. За младото семейство, да може да си купи дом, вместо цял живот да изплаща непосилна ипотека, е сбъдната мечта, споделя Лаура. Тя не смята, че животът на село ги ограничава, напротив –дава им много свобода.

„Стараем се да общуваме с всекиго в селото ни и да играем своята роля в местната общност. В Англия това постепенно изчезва – хората живеят все по-отделено, общностният дух се губи, докато тук хората все още зависят един от друг и можеш да го видиш. В края на сезона по прибирането на реколтата съседите ни хвърляха у нас от своите дини, които не могат да ги използват или продадат. Ние пък ние пазехме техните земи, за да не ги оберат или да не ги нападнат животни. Така че, взаимно си помагаме.И това е чудесно. Често си разменяме неща, от които всеки се нуждае. Ние нямаме магазин в селото ни, но си имаме невероятни съседи“, разказава още Лаура.

 

„Разбира се, на село в България е доста по-различно отколкото в града, това ми е ясно. Но ние в Англия нямаме вече този селски начин на живот– той е само за много богатите, само богаташи живеят в селата.Докато тук е точно обратното. Даже ти трябва ти кон. Това ми е мечта – един ден да имам кон. А тук това е постижимо, много хора имат кон, не е чак толкова голяма работа. Прекрасно е да си токова по-близо да природата. Аз вече познавам много от българските традиции, народната музика, фолклорът - всичко е така прекрасно свързано с природата. Чувствам, че това е моето място, аз принадлежа тук“, допълва Лаура Роу.

В момента Лаура и Антъни малко по малко превръщат в къщата си в Малко село в дом. И правят съпричастни с процеса последователите им в техния YouTube канал и в социалните мрежи, където споделят преживяванията си на емигранти, интегриращи се в българското общество. Те показват България като мечтаното място за живот за тях и разкриват ценността на българския език и култура, а също и ежедневни предизвикателства, с които се сблъскват. Лаура, която е била професионална певица, пее песни на български – „Облаче ле бяло“, коледни песни, и химна на България.

„Много се старая да покажа, че България не е страшна източноевропейска държава, а точно обратното – прекрасно място. Толкова съм благодарна че съм тук, сред тези прекрасни хора и научавам повече и повече за тази прекрасна страна,“ казва Лаура.