В работното си ежедневие Илиян Нанчев е служител в Британския парламент. В Камарата на общините той се занимава с комуникационната стратегия на отдел, отговорен за публикацията на всички законодателни и официални документи, които са в основата на парламентарните дебати.
Извън работното си ежедневие, той тича – буквално. Бягането от рестрикциите по време на локдауна във времената на Ковид пандемията води Илиян до това да заобича бягането за здраве дотолкова, че да започне да участва в маратони. Вече е участвал в малки и големи маратони във Валенсия, Лондон, Единбург…
„През 2020-та година, когато започна първият локдаун, една от малкото причини, през които беше разрешено да се излиза навън, беше спортът. Тогава започнах да тичам всеки ден.Спомням си, че през 2020 година, март месец, изведнъж започнах да тичам по 10 км на ден“, разказва Илиян. След края на рестрикциите, той започва да участва в „кратки“ маратони от по 10 километра, а първият му голям маратон е този във Валенсия, Испания. Неговите 42 километра той пробягва през 2024-та година.
"Това е един от най-известните маратони в Европа, защото трасето е равно, няма стръмни изкачвания и по тази причина привлича едни от най-елитните спортисти от цял свят, които се стараят да подобрят рекорди", казва още Илиян Нанчев.
„Първия път когато се запишеш за маратон, вълнуваш се, обаче на другия ден си казваш: Какво направих сега, в какво се забърках? И там вече идва другото предизвикателство, защото трябва да си доста дисциплиниран и да се придържаш към някакъв рационален план, който се вмества в графика на всичко останало, което се случва в живота ти.“
Цялото интервю можете да чуете в звуковияте файлове:
Илиян Нанчев разказва още, че когато участваш в един класически 42-километров маратон и ти останат десет километра до финала, се удряш в една стена –ментална бариера, в която умът ти казва, че не можеш да продължиш: „Това е не толкова физическо ограничение, колкото умът ти се опитва да те саботира…. Но е съвсем възможно да преодолееш този етап. Наистина, последните 10 километра са доста предизвикателни. Много интересно е как можеш да докажеш сам на себе си колко издръжливо всъщност е човешкото тяло. Но пък, когато достигнеш до финалната права – защото атмосферата по трасето е прекрасна – откъм подкрепа от местните хора, организираните забавления, музика, ди-джеи - емоцията е огромна… Няма да забравя когато накрая видях една табела с надпис "900 метра до финала". В последните метри буквално имаш чувството че летиш.“
Последният изминат до момента маратон – този в Единбург, е фаворитът на Илиян Нанчев, разказва той - заради неповторимата прелест на Шотландската столица. Другото, заради което си струва да участваш, е подкрепата която можеш да дадеш за някоя благородна кауза. И още нещо - маратоните, освен физическо и ментално предизвикателство, са повод да посетиш и разгледаш едно ново място от света и да срещнеш все повече хора, с които нещо ви обединява.
По публикацията работи: Николай Драгиев- кореспондент на БНР в Монтана