Кои бяха икономическите предизвикателства на 2025 година?

България приключва годината с брутен вътрешен продукт от 113 млрд. евро и ръст на икономиката над 3%, което ни нарежда сред топ 5 на държавите в Европейския съюз. Това заяви министър-председателят Росен Желязков на последното за годината заседание на Министерския съвет. По паритет на покупателната способност, изпреварваме страни като Гърция, Румъния, Унгария, Словакия и Литва. Коефициентът на безработицата в България през 2025 година намалява с 0,6% в сравнение с предходната, а ръстът на заетите лица се увеличава с 1,6 на сто, акцентира Желязков и подчерта, че през тази година са събрани рекордните 10 милиарда лева повече приходи от 2024 г. Премиерът заяви, че отчетената инфлация в страната от 3,6% се дължи на повишената покупателна способност, както и на изсветляването на икономиката, а не на въвеждането на еврото. Правителството имаше много ясни задачи за 2025 г. - на първо място финансова стабилизация, възстановяване на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и влизане в еврозоната. Като припомни, че държавният бюджет е бил приет през март тази година, Росен Желязков обяви, че в рамките на настоящата година икономиката ни е заработила с темпове, каквито през последните години не са били забелязвани у нас. Приходните агенции отбелязаха 9 млрд. лв. повече събираемост в сравнение с 2024 г. и всичко това е изсветляване на бизнеса. По думите му преките чуждестранни инвестиции също са по-високи от предходните години.

Какви бяха икономическите предизвикателства през отиващата си година? 2025-та настъпи с ударно повишение на цените на някои стоки и услуги. Токът за бита за Северозападна България поскъпна с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. Макар и леко се повишиха и цените на други хранителни стоки. Беше ли очаквано повишението в началото на 2025-та - темата коментира Адриан Николов, икономист от ИПИ :

"Това беше очаквано още с първите публикации на проекта за бюджет, така че не трябва да сме особено учудени. Отстъпката от ДДС-то за хляба беше временна и това щеше да се случи рано или късно. Това, което трябва да притеснява повечето домакинства е повишението на цената на тока. Така или иначе генерално не трябва да очакваме тези няколко повишения да избият някаква особено по-висока инфлация. В началото на годината най-вероятно ще видим някакво повишение на общия инфлационен индекс с около 0,1-0,2 пункта."

Малките търговски обекти във Видин регистрираха повишение на цените на хранителните продукти в началото на 2025-та. Ситуацията коментира Камелия Гергова, продавач-консултант в малък хранителен магазин в крайдунавския град. "Драстично се вдигнаха цените, но са поносими. Повиши се цената на хляба, той е най-основната храна за хората и за него не трябваше да е чак толкова драстично повишението на цената. Клиентите се възмущават, но купуват, защото това е основна храна и е нужно. Има леко повишение в цените на почти всички продукти. Това, обаче не бива да продължава, защото това ще се отрази върху работата на малките обекти, а те трябва да се задържат."

От 1 януари 2025 година ДДС ставките за хляба отново станаха 20%. Косвеният налог бе намален заради пандемията от COVID-19 и запазен няколко поредни години. Въпреки че хлебопроизводителите остро негодуваха срещу промяната, диференцираните ставки изтекоха в края на 2024 година. Реакцията на представителите на бранша бе ясна и категорична - цената на насъщния тръгна нагоре - Валери Кръстев, хлебопроизводител от Монтана. "Специално при нас в Монтана е определяща цената на газта. Имаме цена вече по-висока с 8-10%, може пролетта да падне, но засега е така. Освен това всички местни общински администрации качват цените на "такса смет", "данък сгради", такси на МПС-та и те нещата се наслагват... Основният фактор в цялата тази история са заплатите на хората. Заплатите са им високи в момента, тъй като никой няма да работи нощно време, при липсата на работна ръка и слава на Бога, че я има все още" - коментира Валери Кръстев.

В края на март 2025 година, Министерски съвет определи нов обхват на регионите за планиране, който да бъде представен за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предложи обособяването на четири региона за планиране от ниво 2, както следва:

1. Северен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;

2. Източен, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;

3. Южен, включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали;

4. Столичен, включващ област София (столица). Промяната се наложи, тъй като Северозападният и Северният централен регион не отговарят на изискванията на Евростат за минимален брой на населението в регионите за статистически цели - 800 000 души.

Как новата новата административна мярка ще повлияе върху развитието на бизнеса в Северозападна България, попитахме Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Това е една административна мярка, която по-скоро евентуално би могла да допринесе за по-добро планиране на съответни интервенции и ресурси, но аз не мисля, че има някакво значение дали ще е Западен, или Северен район. Въпросът е какви политики и какви инструменти за достъп до тези публични ресурси ще бъдат създадени, как ще бъдат управлявани и как ще работят. Хубаво е да има административни мерки, но за нас по-важното е да има целенасочени подкрепи за хората, които са на място." Темата коментира и Илияна Филипова, председател на Търговско-промишлена палата във Враца. "Търговско-промишлена палата-Враца, като работодателска организация даде мнение, което постъпи чрез Българската търговско-промишлена палата до Министерски съвет и до НСИ. Нашето предложение беше да се обособи Западен регион, като нашият район да се обедини с Югозападния, като София разбира се излезе от него. Това беше по-разумното разпределение и разделение на страната, според нас, защото не се нарушават сегашните региони, както това се прави в момента със Северна България."

В средата на годината, според НСИ, бизнес климатът у нас започна да се се подобрява. През юни общият показател се покачи с 1.9 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, а в промишлеността запазва приблизително равнището си от май. Промишлените предприемачи оценяват настоящата производствена активност като благоприятна, докато очакванията им за дейността през следващите три месеца са резервирани. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да са основните пречки за развитието на бизнеса, се посочва още в изследването. Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал, обаче европейската индустрия върви надолу вече трета година. Проблемите са предизвикани от Зелената сделка, скъпата енергия и многото регулации. Ситуацията в Северозапада коментира Красимир Кирилов, председател на видинската търговско-промишлена палата.

"В разговорите с нашите членове не мога да кажа, че се забелязва информация, която да говори за икономически растеж в региона или подобряване на ситуацията като цяло. Тук може да изключим туристическия бранш, като през последните месец-два, почти всички представители се хвалят с пълни хотели и ресторанти. Всички останали са в затишие, свидетели сме на постоянен растеж на цените, дали заради еврозоната, дали поради някакви други причини и това само по себе си води до намаляване на консумацията от крайните потребители, така че за ръст трудно можем да говорим. Това, което дава статистическия институт е осреднена информация за предвидения растеж, който може би поради информацията, че България ще влезе в еврозоната, в момента се вдига с няколко пункта."

В разгара на лятото и през есента на 2025 година вече все по-често от управляващите чувахме думите еврозона и евро. Излезе и конвергетния доклад и всичко сякаш вървеше нормално и спокойно, докато не дойде времето да бъде представена проектобюджетната рамка за 2026 година - първият ни евробюджет. Освен скандално краткото време на бюджетна комисия, се оказа и че недоволните са твърде много - работещи, синдикати и работодатели. И сякаш от нищото бе свикан Национален протест срещу управлението - първи, а после и втори. Нещо повече - бе поискан и шестият вот на недоверие срещу кабинета "Желязков", заради провал в икономическата политика. Северозападът също се включи в протестите. Кузман Илиев, политически и икономически анализатор коментира народното недоволство и очерта предстоящите събития, свързани с евентуална нова поредица от предсрочни парламентарни избори:

"Реалността е, че без ясна политическа алтернатива, която може и да дойде от президента, от такъв фактор, който може да направи сътресение в политическата система, ние ще повтаряме това, което правим вече 5 години. Хората вече просто трябва да разберат, че ненавистта към конкретни политически фигури е абсолютно оправдана. Нуждаем се от нови и подготвени политически субекти."

Едно от може би най-важните събития за България през последните години е влизането на страната в еврозоната. Този процес не просто ще смени националната валута с общата европейска парична единица, но ще има отражение и върху икономиката ни. Очакванията за 2026 година са, че несъответствието между разходи и производство ще продължи да бъде от ключов риск. Решението е ясно - да насочим повече усилия към стимулирането на инвестиции, производителност и иновации, така че кривата на индустриалното производство да започне да расте отново, защото само тогава повишението на доходите ни може да бъде устойчиво.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.