Стоил Цицелков: Загубата на доверие в изборите е присъда за демокрацията

Политическите сътресения, масовите протести и ценовите пикове останаха в миналата година, но зададоха посоките на 2026-та, която току-що започна.

Предстои завъртане на политическата рулетка и връчването на мандатите за съставяне на правителство, а формациите вече обявиха курс към избори.

Появилият се народен консенсус по площадите пожела промени и край на статуквото.

Стъпка по-близо ли сме до честни избори и демокрация? Научени ли са уроците от изминалата година, която не успя да сложи край на политическата нестабилност? С общоевропейската валута България започна нова епоха в своята история, но ще бъде ли поредната глава успешна?

Темата дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков.

Радио ВИДИН: 2025-та на пръв поглед предложи стабилно управление. Завърши с масови послания обаче. Какви трябва да бъдат посоките на новата година? Какво трябва да се случи?

"Това, което ми се иска да се случи, е да видим ясни политически послания. Да не ходим отново да гласуваме сякаш залагаме на нещо, сякаш отиваме на спортно събитие, на мач. Бих искал да има повече нюанси. Да не теглим толкова много разделителни линии. Да осъзнаем, че в България много рядко, а сега е почти невъзможно, някой да има цялата абсолютна власт. Дори да се вземе целият Парламент, отново ще трябва да се работи с представители, с граждани, изобщо с целия политически и социален спектър. Това ми се иска да видя. За съжаление, не съм оптимист. Просто не виждам някой да върви в тази посока. След тези масови протести аз не виждам някой да се опитва да овладее адекватно тези желания, тези настроения, които бяха изразени".

Радио ВИДИН: Усещам призив от Ваша страна към политическата класа. Насетне е важно политиците да са си научили уроците. Предизборните кампании преминават с празни приказки, псувни, с червени линии...

"Не само тези 1-2 месеца минават така. Те това ни предлагаха в последния парламент, всичките грозни сцени, бият се... явно това се харесва на електората, хора да се бутат, да се причакват, да си правят някакви музеи. За съжаление, политиката слезе на това ниво. Не е само български тренд. Но ние в България все още не сме в ситуацията на тези големи икономики, на онези големи играчи... в един толкова несигурен свят не е сега моментът нашите тук малки политици да се изживяват като някакви огромни лидери, а да си спомнят, че са там временно, че са излъчени от гласоподавателите, за да представляват нас, а не себе си. Това трябва да бъде осъзнато. Обаче ние живеем мирно, няма напрежения - социални, междуетнически, религиозни, но нашите политици през цялото време се опитват да заемат едни такива крайни позиции едни срещу други. Това не е адекватно. Очаквам някакъв вид нормализиране в политическото говорене".

Радио ВИДИН: Отприщилата се вълна срещу кабинета Желязков като че ли не беше очаквана, но имаше много предпоставки най-сетне хората да излязат и да изразят мнението си.

"Да... а и това не мисля, че беше само към премиера Желязков. Той като личност не беше този голям дразнител, какъвто беше Орешарски. На тези протести основно плакатите бяха на тиква и прасета, отколкото на сегашния премиер. Аз не мисля, че много от хората на площада знаеха със сигурност как се казва премиерът. По-скоро беше заявяване, една нетърпимост, широк фронт срещу този компромис така, както те ни го представят, който ни управляваше. Хората бяха излезли, българските граждани, независимо за коя партия, да гласуват, за хора, които обещават определен вид политики. Колкото и да са неясни, колкото и да нямат програми, все пак бяха заявили някакви неща тип "аз с тези няма да работя". ИТН, БСП... обаче в името на компромиса и стабилността, което аз подкрепям, защото партиите трябва да работят заедно. Този компромис не беше добре възприет от техните гласоподаватели. Доведе до едно чувство, че това не се прави така. На площада бяха не само гласоподавателите на една или друга партия, а тази масовост, която видяхме, беше от представители на най-широкия спектър на нашето общество, гласоподаватели, гласували на последните избори за всяка една от партиите. Просто се заяви, че така повече не може. Тази енергия се надявам да се прехвърли като гражданска енергия по време на предстоящия вот. 13 хиляди секции имаме, като проблемни са 1500. В големите градове има достатъчно контрол, но има едни секции, които от години посочваме, та се надявам да се намерят достатъчно хора за най-рисковите секции, които да осигурят нормално протичане на изборния процес там. Това би бил сериозен напредък за завръщането на нашето доверие в изборите".

Радио ВИДИН: Слонът в стаята: големият проблем, по който се случват изборите. Модерно е всяка партия да призовава за промени в Изборния кодекс. Такива обаче няма да удовлетворяват големите играчи. Могат ли да се реализират такива промени, които да ни осигурят истинска демокрация?

"Разбира се, че могат. За съжаление, мнозинството, което ще гласува, е същото, каквото беше в Парламента. И в Правна комисия имат тези, които управляват, както и в зала. Не съм безнадежден оптимист, че точно тези хора точно сега ще се променят и ще следват добрите практики, ще приемат тези предложения и препоръки на международни организации, които показват как да се използват технологиите по един разумен и отговорен начин. За съжаление, не очаквам това. По-скоро очаквам отново политизиране на цялата тема, разделение... може би е важно да кажа, че това, което се случва, след толкова много избори е, че вече все повече организации, граждански и платформи, се обединяват около някакви такива неща, които да са фундаментални. Днес започваме такава инициатива, много широко обединение: това е ОЧИ (Обединението за честни избори), в него участват много организации, които са обединени от общото ни желание да наблюдаваме по-добър процес в изборите, организирахме най-големите граждански наблюдателски мисии за последните няколко кръга от избори. Ние, заедно с Активни политики и Гражданска платформа, Правосъдие за всеки, това са големи платформи, имащи собствени последователи, заедно предлагаме пет прости стъпки, които могат да се приложат още за тези избори, но изискват законови промени. Надяваме се около такива разумни предложения, такива, които наистина са полезни за нас като граждани, да се обединят политиците. Първата е очевидна: реален машинен вот. Тези специализирани устройства за машинно гласуване, които сме си купили толкова скъпи, толкова сложни, но са многократно тествани, да гарантират вота... тествани са по света, в съдилища, не са намирани сериозни разминавания, освен обикновени човешки грешки. Нашето предложение е тези машини, когато се използват, където се използват, да бъде използван техният пълен потенциал. Да се върне машинния протокол, да бъде отчитан, да не смесва машинен с хартиен, ако гласуваме паралелно отново, просто да няма смесване на резултатите от двете технологии. Втората ни точка е работещи секционни избирателни комисии. Това трябваше да е първата точка според мен. Това осигурява добрите избори. Сега нямаме нито изискване за грамотност, нито много от партиите имат реални и автентични представители в много региони, а това ражда тази възможност хората да си дописват бюлетини. Нашето предложение е да има задължително обучение за членовете и тест за компетенция с някакво просто минимум ниво за средно, за основно образование, каквото се реши, но да има такъв. Към момента няма изискване тези хора да са грамотни. Третата ни точка е реална отговорност за нарушения. Тоест тези неща, които сме виждали по камерите, да носят до реални и активни наказателни последствия, а не както досега: хора, които многократно сме виждали да извършват нарушения, били са разследвани, даже са били осъждани, но могат отново и даже извършват дейности в администрацията по изборите в СИК-овете. Това трябва да спре. Трябва да има регистър на хора, които са осъждани и разследвани за изборни престъпления и те да не могат да участват в изборния процес. Четвъртата точка е ЦИК да стане реален гарант на изборите. Звучи пожелателно, но и сега в закона пише, че ЦИК трябва да има техническо звено, което да обезпечава сложната част от изборите като машини, технологии, криптографски кодове. Сегашният състав на ЦИК признава, че няма този капацитет да прави тези неща. Странно е, че не е предвиден достатъчно голям бюджет, но все още няма нает нито един човек в това техническо звено... Цялата дейност, която би трябвало независимият орган ЦИК, въпреки че е партийно избран, но по устав се води независим... Да, но по устав изцяло зависи от Информационно обслужване и от Министерството на електронното управление. Това трябва да се промени. ЦИК трябва да носи отговорност и да контролира целия процес. Последната точка е прозрачност при правоохранителни и правоприлагащи органи. Това е добра практика, която в България или не се прави, или се прави избирателно към определени партии. Става дума, че когато има разследване за купуване на гласове, за изборни измами, за манипулации, за подправени протоколи, да се дават регулярни брифинги. А чрез медиите цялото общество да разбира какво се случва, къде се случва, да се върне това чувство за възмездие и за доверие в целия процес, защото честно казано може би ще изненадам някого, но в България процесът не е толкова лош. Има обаче фрапантни случаи, които ние можем да посочим, да покажем и те да оставят впечатлението, че целият процес е корумпиран, е пробит... но единственият начин да се върне доверието ни е тотален контрол върху всеки един аспект. Няма как вече... доверието ни е толкова разклатено и няма как вече обществото да вярва на каквото и да е".

Радио ВИДИН: А на купения вот как да се противопоставим? Не си заслужава да си продадеш гласа за 25 евро.

"Със сигурност... а отговорът е лесен: като гласуваме. Ако ние гласуваме масово, купеният вот ще стане маргинален. Да, вероятно ще може да вкара 1-2ма депутати, но няма да промени сериозно нашето представителство. Тези хора, които нямат политическа култура, които не се интересуват от бъдещето си, които са готови за 25 лева да делегират на някой бюджет той да им решава съдбите... просто тези хора ще имат своето автентично представителство. Освен купен, ние имаме и корпоративен вот. Той не е само такъв. Това са хора, които имат огромна администрация. Имаме много региони, където има само един работодател. Там и без упражняване на някакъв допълнителен контрол има хора, които знаят за кого трябва да гласуват, за да продължи животът им такъв, какъвто те го познават... за да няма нови конкурси, да не се назначи нов шеф на Горското, да не им спрат помощите с дървата. Това е усещане за криворазбрана стабилност. А е причина за много голяма част от резултатите. Даже по-голяма от купения вот".

Радио ВИДИН: Как в първите дни от годината се усеща прехода към еврото в българската столица?

"Вчера вечерта за пръв път ми върнаха евро. По-скоро оставам с впечатление това, което много от нас предвиждат и заявиха, че ще бъде удължен този едномесечен срок. Не че можем да го кажем официално, това го решават други. По мое впечатление, въпреки че вървим плавно, обемите на банкноти, на монети, които имаме, ще изискват така повече време. Освен по-дългите опашки и хора с пликчета с монети, други сериозни сътресения няма. Не съм видял някой да се откаже от рестото си понеже е във вражеската евровалута. Всичко върви очаквано. Даже по-добре, отколкото съм очаквал".

Радио ВИДИН: 2026 е тук и си пожелавам веднъж завинаги да си научим уроците, а това да е годината, в която тръгваме напред. 

"С всичко, което се случва в този свят, това наистина ще бъде преломна година. Още в първите дни видяхме, че световният баланс е рязко нарушен с едноличната интервенция в суверенна Венецуела. Това отприщи отговори, конфликти, ескалация на тлеещи такива, така че ако сега България не си вземе урока и продължи така да гледа отстрани, да мисли, че някой друг ще се грижи за интереса ни... не съм оптимист. Ако това не ни събуди, не виждам какво друго. Войната в Украйна, която е толкова близо, някак не успя да изиграе тази роля. Сега виждам, че цялото общество станаха страхотни специалисти по темата Мадуро, Венецуела, Тръмп... дано това да бъде този катарзис, който трябва да изживеем като общество, за да се усетим, че имаме общи национални интереси".

Радио ВИДИН: Държавният глава Румен Радев си играе перфектно картите политически, но в обръщението си имаше един основен акцент: че този път тази енергия от протестите не трябва да се пропилява. Спомнете си ПП, ИТН, съвсем в близкото минало огромното недоволство не беше реализирано съвсем.

"Със сигурност има много разочаровани от двете формации. Както и от други, които се появяват... гласоподавателите на БСП също са много разочаровани. Съгласен съм с президента в това изказване, че не бива да се пропилява енергията. Всички хора, които бяха там или не бяха физически, но подкрепяха, това е едно важно събитие, което казва, че не сме сами, че има много хора, искащи нормалност, готови да излязат в студена вечер и да настояват за нормалност. Би следвало това политиците да са го осъзнали. По-важно е и ние да го осъзнаем. Всички тези хора да знаем, че не сме сами. Че масата българи искат да живеят нормално и по европейски, цивилизовано... ако някой излезе и предложи такава платформа, ние е твърде вероятно да я подкрепим".